fbpx

+359888625765

Home » Uncategorized » Интервю с Нора Друмева – рефлектор

Интервю с Нора Друмева – рефлектор

Здравей НоРа, би ли се представила?

Привет, благодаря за възможността да се докосна чрез Вас до повече другари. Преживявам себе си като изследовател на римите на удоволствието. На практичен език, изследвам динамиката между напрежението и лекотата, удоволствието като елементи от човешкото преживяване, защото цялостността на удоволствието съдържа в себе си тази динамика и полярност. Мисля, че отношението ни към полярностите задава тона на римите на удоволствието в живота ни. Напрежението, което преживяваме под една или друга форма в ежедневието си, е всъщност отражение на напрежение, което носим в себе си, в тялото ни и в енергийното ни поле. Изследвам какво отключва напрежението в нас, как можем да го преодоляваме, как можем да се съюзим с лекотата, преживявайки напрежение, разликите и резултатите между подходите на потискане и на преодоляване на напрежението, защо е важно да обръщаме внимание на напрежението в себе си, и как да се сприятелим с него, вместо да гледаме на него като на наш враг, от който вечно се намираме в бяг зад стените на собствения си дом. Напрежението е винаги онагледено в тялото ни. За това и в своята практика силно наблягам на съзнателна връзка с тялото като наш верен инструмент. Напрежението е индикатор за това къде, как и кога блокираме потока на удоволствие в живота си. Блокирането не е съзнателно решение, правим го несъзнавано, а начинът, по който се случва, е като се отъждествяваме с някакво вярване, което не е в изравненост със същността ни и нейната естествена честота. Пътят ми преминава през изследването на ролите на мъченик на напрежението и откривател на римите на удоволствието от това просто да бъдеш жив човек на тази Земя, свързан с порива на духа в себе си. Задвижена съм от знанието, че когато гледаш на живота с очите на духа си, животът се преживява като дар, пълноценна цялостност, и това ми служи като пътеводна звезда.

Как реагират хората около теб, които разбират от Хюмън Дизайн, когато разберат, че си рефлектор?

Аз имам пряка и интензивна връзка с Хюмън Дизайн от около 14 години, през които години пътят ми премина през многобройни обучения и срещи с повечето, така наречени, първа генерация преподаватели по Хюмън Дизайн. Казвам това, защото, Хюмън Дизайн, заемайки една наистина голяма част от живота ми, ме сблъска с много и най-различни хора, които по един или друг начин имат общо с тази наука, и съответно съм събрала наистина най-различни истории, свързани с този въпрос. Ще бъда откровена. Обикновено се сблъсквам с проекции, конструкти, истории, които хората носят в себе си за това какво е Рефлекторът като тип. Срещам два основни типа реакции, които в моите очи имат еднакъв корен. Някои реакции съдържат в себе си едно изопачено удивление, като че ли да си Рефлектор е нещо удивяващо за разлика, обаче от останалите типове в Хюмън Дизайн, малко като от света на дъгите и еднорозите. А други пъти съм срещала мигновени реакции под формата на “а, ти си това извънземно, аз вас не ви разбирам, вие сте много странни, чудя се как живеете с цялата тази отвореност, бяла карта, направо не искам да си представям.” Често към Рефлектора не се подхожда като към човек, а като към концепция, а по този начин Рефлекторът за повечето замесени остава “мистичен” или “странен, неясен, неразбран, загадъчен,” и прочие. В Хюмън Дизайн средите са наистина малцина хората, кото са отворени да съпреживяват Рефлектора от място на отвореност, а не от място на анализа и стигма. Изпитвам благодарност, че животът ме срещна с правилните съюзници, които ме подкрепят по пътя на демистифициране, очовечаване на мистичното рефлекторско в мен.

Как гледаш на тази мистичност?

Считам, че типът Рефлектор, поради систематичното претупано преподаване на този тип, защото “така и така е толкова рядък, по-добре да обърнем внимание на другите типове”, мисля, че това довежда до тълпи от ученици на системата Хюмън Дизайн, които поддържат историята жива, че Рефлекторът е “странник, защото е такава рядкост, която не разбираме, защото ние сме нейното обратно”. Аз виждам една стигма около Рефлекторите като тип в Хюмън Дизайн средите, тази стигма е стара, тя не е нова. Тази стигма ми донесе много болка, която при точната алхимизация ми донесе и по-дълбок покой, мир, разбиране и съчувствие към многообразието на човешката природа. Забавлявам се, стигмите са забавно нещо. Мисля, че тази “мистичност” около типа Рефлектор е и причина през последните години да се заформя на международно ниво една общност на Рефлекторите, в която се ражда и расте пък обратното, разбиране, което намирам за изключително красиво. Ако споделя за своето преживяване в този контекст, аз избягвам да представям себе си посредством етикета “Рефлектор”, защото не се отъждествявам с тези извънземни схващания, които този термин носи със себе си. Преди всичко аз съм човек. Окраските не служат за това да споделиш същността си в цялостност. Мисля, че тази ми нагласа съхранява откровеността в мен през годините, а това ме учи за живота на проекциите и за този, когато можеш и да виждаш с душата си, когато умът е нейн преводач, а не нейн диригент. Аз не считам себе си за специална, защото някаква система показва, че генетиката ми има рядкостта на 1% от населението на Земята. Дори това твърдение да звучи за някого впечатляващо, за мен то не е. За мен това е статистика, а не същността на който и да е било човек. Защото по същата логика за специалност, излиза, че генераторите са слабо специални хора, а тук аз добавям, вдъхва ли тази перспектива сила на същността на генераторите? Хюмън Дизайн не е мерило, макар като хора да имаме тенденцията да го превръщаме в такова. За мен пътят на тази система да слезе на Земята по начина, по който се е манифестирала, носи напомнянето за нас хората, че по природа всеки от нас е специален, и че “малко не си познаваме специалността”, един вид “ето ви наръките за това как да опознаете човешката си природа и всичко, което я съставя, за да я обикнете, а не страдате от нея, да живеете в обич със собствената си специалност и тази на заобикалящите ви. Готов ли си да работиш за обичта в живота си?” Това е и въпросът, който Ра е чул от гласа преди да получи познанието. Изхождам от разбирането си за това, че не тези статистики ни правят нас хората специални. Защото, истината, е, че тези статстики говорят за потенциал. Мен ме вълнува проявлението на човешкия дух. Всеки човек е пълноценен и специален. Това е изходната точка. Как живееш специалността си? Ти самият преживяваш ли се като реализиращ същността си? Проявяваш ли се от място на този порив или го потъпкваш в себе си? Мисля, че тези са съществените въпроси за себерефлекция за това – какво правиш със своята специалност, как звучи мелодията ти, в съзвучие или в дисонанс? Защото специалното не е в дисонанса, а в резонанса, в съзвучието между теб и дуалната природа на живота ти. Не преживявам задоволство в специалниченето зад етикета Рефлектор. Няма нищо специално в това. Специално е как живееш живота си като човек, колко можеш да обичаш и да провеждаш обичта си към живота на хората… Нека бъдем откровени, Хюмън Дизайн има едно основно послание, а това е да обичаш себе си в дуалната същност на живота си. Хюмън Дизайн реално показва всевъзможните начини, по които като хора сами си пречим да бъдем в този съюз между нас и живота ни. “Опознавай полярността в и извън себе си и практикувай връзката с обичта към дуалната природа в живота си.” Просто е, ала е трудно. Елемент от основата на човешката ни природа е, че с вибрацията на присъствието си докосваме всички заедно потока на живота, а когато вибрационно си в приемственост и обич към себе си, ти я излъчваш в полето около себе си, а така допринасяш за умножаването на тази вибрация на Земята. Съзнавам, че това е процес и път, който изисква от теб будност и отговорност пред собствената си механика на функциониране. Тази проста трудност е единствената битка, която за мен си заслужава в този живот. Хюмън Дизайн показва, че специалността идва от това каква е връзката между теб и дуалната природа на живота ти, а не от статистиката на типа и дефиницията ти. Хюмън Дизайн напомня за приемствеността към дуалността, защото чрез приемствеността се проявява и диференциацията, специалността. Рефлекторът сам по себе си не е специален, защото е рядък. Истинската специалност не се намира в статистиката. А хората често се намираме там.

Ти как възприемаш себе си?

Като продължение на мисълта си от предния въпрос, ще споделя, понякога виждам себе си като артист, който изследва и отразява олекотяването на духа във формата, когато се освободиш от хватката на стигмите, а този процес сам по себе си ме тласка от отвътре да му придавам форма. Създавам форми, в които имам една цел – да внедря този процес на римите на удоволствието, и неговата цялостност. Канализирам това в коучинг дейността си и в изкуството си. Перспективата “Животът е прекрасен”, не е защото животът е приятен. Не приятното прави живота прекрасен. Животът е прекрасен, когато можеш да поемеш неговата дуалност с дъха си в лекота в тялото си. Животът е “някакъв”, когато се намираш в делението на “приятното или неприятното”. Приятното и неприятното са части от живота, а личното отношение към едното и към другото дефинира това в кои рими римуват нашите рими и мелодии. От малко дете знам, че рай на Земята е възможен, а това е личен избор и изключително отговорен път. Аз избирам да живея цялостно, за това се уча на това какво е да бъда цялостен и пълноценен човек, уча се на приемственост спрямо нещата, които умът ми постоянно регистрира като приятни или неприятни. Тази приемственост е нещото, което ме освобождава от хватките на ума ми, а така се изравнявам с покой, отпуснатост, лекота в живота си. Това е работа. Това е глагол. Това е път. Всеки ден работя за това, за да служа с плодовете, които пожъна. Вярвам, че всеки човек е дар – подарък, който трепне да бъде цялостно проявен. Живецът ми е внедрен в това да служа за разширяването на цялостното благосъстояние, спомагайки за отпускането на духа-дъха във формата. ((Вълнувам се от – “can you stand on the shortline between this and that?” можеш ли да бъдеш и владееш пространството между това и онова.))

Кое е първото нещо, което помниш като малко дете?

Единият от първите ми спомение е този за магията на живота. Бях на четири години, когато я преживях за първи път съзнателно. Намирах се в Троян, на Балкана при дядо. Дядо ми беше художник, творец. Той ми предаде очите на магията, без да го е целял. Случи се. Една нощ, когато не можех да заспя, излязох при него на двора у дома, където беше тъмно, а небето бе пълно с куп сияещи звезди. Историята, разказана на кратко, е такава, че тогава за първи път се сблъсках с това, което наричаме “да видиш отвъд физическите си очи, с тези на душата си.” Със самото си присъствие без думи, със самото си съзерцание към този черен океан с бели светещи точки на него, дядо ми показа очите на магията, на твореца, на този, който вижда и създава видяното невидимо и невидимото видяно. Години по-късно се изтъркули през мен формулата “Очите ми заслужават красота.” Това е част от квитесенцията зад проекта ми “римите на удоволствието”. Вярвам, че тази формула е плод на пътя на онова малко момиче, което тогава видя и усети нещо, което цял живот я тласкаше и продължава да тласка, да вижда магията, онази затаяваща дъха ти, притихваща те красота в многообразните проявления на живота, радостта и отпускането пред творението, движи ме да създавам начини да я предавам нататък, както тя на мен ми бе предадена, макар след това да бе претърпяла забравеност, претърпява отново откритие.

Какви прозрения имаше за живота преди да срещнеш Хюмън Дизайн?

Бях на 15г., когато Хюмън дизайн влезе в живота ми с гръм и трясък един неделен, есенен следобед. С други думи била съм дете, така че кой знае какви прозрения съм имала тогава за живота. Мога да споделя, че тогава изпитвах огромно напрежение в себе си, това за мен тогава беше “проблем”, нещо, което тогава не съм можела да назова, но го преживявах, търсех буквално изцеление, предприемах различни и много неща в тази посока, бях подбудена освен това и от дълбокото знание, че е възможно и другояче този живот на таз’ земя, че драмата, страданието, кризите не са задължително само грозни неща, от които трябва да сме във вечно прикрит бяг, но тъй като ги преживявах, търсех лек и начини за това как да постигна това, което знаех, че е възможно, мирът, покоят пред творението…. Това беше филмът в главата ми тогава. Мисля си, че е някак и логично, имайки този заряд в себе си, когато срещнах Хюмън Дизайн, да вложа цялото си себе в обучение, докато не разбрах, че между това да уча за теорията и това да живея живота си в лекота има разлика, което доведе до това да се захвана с най-отдаденият тренинг, който някога съм си представяла, майсторство над ума си и живот в присъственост и приемственост. В момента се смея при мисълта за това каква шега е това…

Промениха ли се въпросите от както експериментираш със системата?

Със сигурност не задавам тези въпроси, които задавах преди 10 или 14 години…. Това, което търпи константна промяна е моята връзка с живота и всичко негово производно. Приела съм, че всичко в твоя живот е резултат от връзката, която водиш между себе си и живота си. Уча се да живея в съюз с живота си. Устройството ми е такова, че аз преминавам през темата за мъченичество, темата за напрежението, темата за духа във формата, както и за липсата на такъв в материята, имам естествена предпоставка за изключително силен ум, а поради това и за едно лесно отъждествяване с него, имайки такова устройство пътят ми премина естествено и през преживявания на силно изразени драма, страдание, нищета, борби, докато не се счупих и разширя за разбиране към тези неща. Мисля, че това ми изключително земно счупване на всевъзможни нива, както здравословни, така и материални, така и професионални или социални, това счупване бе счупването на идентичността, която умът ми дирижира и катализатор за разтварянето ми към друго възприятие, това на същността ми. От тогава интегрирам, уча се да владея ума си. Не вярвам, че този процес има край, това е вечният танц на тази Земя. Танцът на дуалността във формата. Да, промениха се въпросите в мен, сега те по-малко ме подлудяват, уча се да слушам със сърцето си, докато танцувам танца на дуалността в мен и около мен. Губим често лекотата си, когато се появи напрежението под една или друга форма. Естествено е да се случва. Но е и също естествено да бъдем съюзени с лекотата, докато се случва напрежението. А по известни причини, това се е превърнало в нещо неестествено в този свят и колективното обуславяне на това е силно, и голямо. Цялостността е възможна. Това по-скоро е промяната в мен чрез Хюмън Дизайн, да виждам съюза между черното и бялото, пътеводната звезда на римите на удоволствието.

За кого ще е полезна твоята лекция по време на първия в България Хюмън Дизайн Фестивал? Защо
да се включат хората?

В тази лекция ще покажа устройството на типа Рефлектор в системата Хюмън Дизайн. За мен това е посвещение, да осветя нещо толкова естествено у човешката природа – механиката на отвореността. Ще обърна внимание на природата на ума, кой е той, когато е нетрениран да възприема и наблюдава, за това, че нетренираният ум поддържа делението и създава възприятието, че ти си това, което си мислиш, че си. Ще обърна внимание и на другата страна на ума. А именно тази, в която той бива овладяван, той бива припознат за това, коеото е, когато бъде погледнат като част, елемент от теб, но не като твоя същност. Защото едва, когато умът наблюдава, мъдростта на отвореността може да потече и да се влее в ума, той да я възприеме, да я поеме и осъзнае. Ще говоря за това, защото това е устройството на механиката на отвореността, която и съставя Рефлектора. И ето, че в Рефлекторът като тип няма нищо мистично, защото механиката на отвореността е елемент от устройството на всеки човек. Така, че всъщност допирните точки между Рефлектора и останалите три типа са много по-големи от това, което допускаме. Надявам се да допринеса за растящото разбиране, лекота и спокойствие на неспокойствията, които присъстват под една или друга форма в Хюмън Дизайн средата, защото неспокойствието на ума и съответните му производни е нещо толкова човешко, а неговото владеене е ключът към покоя, който всеки търсач на съкровища търси. Лекцията е за всеки, който иска да преживее нещо различно – в контекста на Хюмън Дизайн.